Description
Радомир Мандов /1883-1947/
Радомир Иванов Мандов е български художник, роден на 8 януари 1883 г. в Казанлък. Родът на баща му – учителя Иван Мандов, е от Шипка и той и брат му художника Дечко Мандов свързват детството и юношеството си с тези две места.
През 1901 г. бъдещият художник е командирован от основателя на казанлъшкия „Музей за старини и изкуства“. През 1903 г. постъпва в Държавното рисувателно училище, учи живопис при професорите Иван Ангелов и Иван Мърквичка. Завършва през 1908 г. и се завръща в родния си град. Тук създава поредица акварелни пейзажи от околностите на Казанлък, Старата река, Тюлбето, Стара планина и близките села. Поканен е да рисува различните моменти от активно залесяващите се в този период крайградски терени, като тази чисто документална задача той превръща в десетки пейзажи с художествена стойност. През 1909 г. организира първата си самостоятелна изложба с акварели и маслени платна от последните пет години. По време на войните заминава на фронта. През 1913 г. създава силно въздействащата си творба „Атака“. На следващата година се установява в София. Става член на Дружеството „Съвременно изкуство“, в чиито общи изложби участва редовно. През следващите няколко години се отдава на битовите теми и основно на пейзажа. Най-активният му период е през 30-те години. Паралелно с това рисува стенописи и декорации на храмове в Етрополе, Павел Баня, Пловдив, Долни Дъбник, Клисурския манастир, Красно село и др. През 1937 г. получава наградата „Св. Климент Охридски“. През 1946 година организира последната си самостоятелна изложба – живопис. Умира на 1 октомври 1947 г. в София.а