Асен Попов /1895-1976/

990.00 лв.

Автор : Асен Попов

Подпис : долу/ вдясно

Тема : пейзаж от Белица

Период : 60-те години  /1963г./

Размери : 18/24 см

Техника : акварел

Основа : хартия

Рамка : нова рамка

Изпрати запитване

Description

Асен Попов /1895-1976/

Асен Русев Попов е български художник – сценограф, график и живописец. Запомнен е с новаторството си в българския театрален декор като прави някои от първите триизмерни произведения за българската сцена – с обемен, а не само с рисуван декор.Асен Попов е роден на 24 януари 1895 в Пордим, Плевенски окръг. През 1914 започва да учи Живопис в Художественото индустриално училище при проф. Петко Клисуров, но след края на Първата световна война през 1920 продължава обучението си в Ленинград под ръководството на проф. Осип Браз. През 1922 се завръща в София и завършва Художествената академия при проф. Никола Ганушев.През 1925 Асен Попов започва работа като сценограф в театрите извън столицата, включително в родния Пордим. Това допринася за развитито на концепцията му за единството на триизмерната актьорска фигура и заобикалящата я сценична среда. Той експериментира с декорите най-вече на любителските неакадемични сцени. Едновременно с това работи във Варненския общински театър, където оформя постановките на „Багдадския хамалин“ от Ж. Льометр, „Чародейка“ от Спажински, „Терез Ракен“ по Емил Зола. През 1936 сценографира Шекспир, разбивайки театралната площадка. Повтаря това и през 1939 в Народен театър, София с „Ученикът на дявола“ по Фр. Молнар. Поставяйки като режисьор „Иванко“ на Васил Друмев Асен Попов дори премахва театралната завеса.Между 1934 и 1942 в Народния театър Попов постига най-интересните сценографски решения на класическите сцени от „Еленово царство“. Асен Попов е сценограф и на Народната опера за „Момичето от златния Запад“ (Пучини), „Фиделио“ (Бетовен), „Орфей“ (Глук), „Отвличане от сарая“ (Моцарт), „Цигански барон“ (Калман), а също така и множество сценографски оформления за оперетни постановки, като например „Лизистрата“ в театър „Одеон“.
Асен Попов прави постановки и след 9 септември, възприемайки с лекота изискванията за социалистически реализъм.Умира през 1976г.