художник Златю Бояджиев /1903-1976/
Златю Бояджиев (1903–1976) е български художник, един от най-ярките и самобитни творци в българската живопис на XX век. Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва Художествената академия в София през 1932 г. при проф. Цено Тодоров, специалност „Живопис“. Още в ранните си години работи заедно с Васил Бараков и Давид Перец – тримата творци формират легендарната група „Бараците“. Творчеството на художника Златю Бояджиев се разделя на два отчетливи периода. Първият период (до 1951 г.) се отличава с неокласически маниер, внимателно изградени композиции и сюжети от българския селски бит. През 1951 г. Бояджиев получава тежък инсулт, вследствие на който дясната му половина е парализирана. След няколкогодишно възстановяване започва да рисува с лявата ръка, което поставя началото на втория му творчески период. Стилът му се променя коренно – композициите стават многолюдни, динамични и експресивни, с ярка и силно емоционална цветност. Златю Бояджиев организира множество самостоятелни изложби в София и Пловдив. Той е удостоен със званието „Народен художник“, носител е на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“, както и на званието Герой на социалистическия труд. Неговото творчество често е описвано като дълбоко свързано с българската земя, традиция и духовност. Иван Киров определя творчеството му като „гигантско за нашите мащаби, съчетаващо брьогеловското прозрение, космическото внушение на Ван Гог и народната българска традиция“. Голяма част от произведенията на художника Златю Бояджиев се съхраняват в Къща музей „Златю Бояджиев“ в Пловдив, както и в национални и частни колекции.
Златю Бояджиев умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив, оставяйки след себе си огромно художествено наследство, което го прави една от най-емблематичните фигури в българското изкуство.
