художник Васил Захариев /1895-1971/
Васил Захарев Стоянов е български график, художник и изкуствовед, считан за основоположник на българската графика. Роден е на 8 юни 1895 г. в Самоков. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1919), а през 1922–1924 г. специализира графично изкуство в Лайпциг. От 1924 г. преподава графика и декоративно изкуство в Художествената академия; извънреден професор от 1929 г., редовен професор от 1934 г. и ректор на Академията (1939–1943). Сред неговите ученици са Георги Герасимов, Здравко Александров, Веселин Стайков и Васил Стоилов. Захариев е активна фигура в музейното дело и в опазването на културното наследство – през 1928 г. иницира първия списък на архитектурни и художествени паметници в Държавен вестник. Работи и в Института за изобразителни изкуства към БАН (1959–1961). Творчеството му включва литографии, черно-бели и цветни гравюри на дърво и линолеум, екслибриси, художествено оформление на книги, марки, банкноти и приложна графика, често с елементи от народната орнаментика. Той е първият български художник, участвал в международна изложба на библиотечния знак (Загреб, 1929). Участва в почти всички общи художествени изложби в България и в множество международни форуми – Венеция, Варшава, Париж, Чикаго, Ню Йорк, Лондон, Москва и др. Паралелно с творчеството си развива активна изследователска дейност, посветена на възрожденското и приложните изкуства.
