Илия Бешков Дунов е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно живопис и графика, но се изявява също и като писател и педагог. Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България. Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 година в Долни Дъбник. Негов брат е политикът Иван Бешков, осъден на смърт от комунистическия Народен съд и екзекутиран през 1945 г. В периода 1918 – 1920 г. Бешков следва в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в Плевен и става учител. През 1921 г. започва да учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов. Завършва образованието си през 1926 г. Още като студент печата карикатури в сп. „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“. илюстрира изданията на издателствата „Т. Ф. Чипев“ и „Хемус“. От 1925 г. сътрудничи на в. „Пладне“ и редица други издания. На два пъти в този период е арестуван: през 1923 г. за участие в Юнското въстание и след априлските събития през 1925 г. От 1930 г. е член на дружеството „Родно изкуство“. От 1945 г. преподава в Академията рисуване, илюстрация и оформление на книгата. Става редовен професор през 1953 г.,а по-късно завежда катедра „Графика“ до края на живота си. Умира в София на 23 януари 1958 г.
