Иван Милев е български художник, живописец, график и сценограф, считан за едно от най-ярките и оригинални имена в българското изобразително изкуство. Роден е на 19 февруари 1897 г. в Казанлък. Детството му преминава в бедност, но стремежът му към изкуството го води към първите му самостоятелни прояви – още 16-годишен представя изложба в Габрово, а през 1917 г. създава сценични декори за читалище „Искра“. През 1920 г., малко преди да постъпи в Художествената академия, Иван Милев урежда изложба в София. Като студент работи във в. „Червен смях“ (1919–1923), където публикува рисунки и карикатури. През 1923 г. пътува в Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция и Венеция – пътуване, което обогатява стилистиката и художествените му възгледи. Завършва Академията през 1925 г., специалност „Декорация“, с отлична дипломна работа „Париж“. Същата година получава Държавна награда за творбата „Крали Марко“. Художникът Иван Милев е ключова фигура в търсенето на нов национален стил в българската живопис. Той се противопоставя на академизма и битовата буквалност, характерна за предходните поколения. Вдъхновен от виенския сецесион (Густав Климт, Егон Шиле) и руския декоративно-приказен стил, Милев създава собствена визия – съчетание между модерни пластични средства, национален дух, легенди, митове и български фолклор. В неговите творби се преплитат декоративност, символика, българска приказност и драматизъм. Работи в жанровете фигурална композиция, пейзаж, портрет, както и в областта на сценографията, където налага нова естетика и живописен подход към декорите и костюмите. Въпреки краткия си живот, Иван Милев оставя изключителен принос към развитието на модерното българско изкуство и е признат за един от най-българските и най-оригинални ни художници.
