Димитър Арнаудов е български художник, изключителна фигура в българското, а и в европейското изкуство. Творческите му постижения са в няколко области: живопис, изкуствознание и поезия.Художникът е роден през 1933 г. в Плевен. През 1951г. завършва средното си образование във ІІ-ра мъжка гимназия в София, през което време започва активно да рисува, под вещото ръководство на художника Боян Петров.
През 1957 г. завършва Художествената академия, в класа на проф. Ненко Балкански. От 1958 до 1967 г. е преподавател по живопис и рисуване в художествената гимназия. През 1967 г. започва преподавателска кариера по рисуване в Архитектурния факултет на ВИАС. През 1976 г. защитава дисертация в института по изкуствознание към БАН, върху неразработваната до тогава тема „Психология на творческия процес на художника“ и е удостоен със научното звание „Кандидат на изкуствоведческите науки“. Димитър Арнаудов получава научното звание професор към катедра „Рисуване“ при Архитектурния факуртет на ВИАС през 1978 г. Лекциите му по история на изкуството са на ниво, което по преценка на студентско жури ги поставя на призово място в архитектурния факултет. Често те са посещавани не само от студенти от по-горните курсове, които вече са положили изпита си по предмета, но и от външна публика. По желание на студентите си е изнасял лекции и на теми извън учебната програма.През 1980 г., като преподавател по история на изкуството, Димитър Арнаудов е изпратен от Министерството на просветата в Белгия, на няколко месечна командировка. През 1981 г. излиза от печат книгата му „Художникът и творбата“, наградена същата година с годишната награда на СБХ – секция „Критика“. Редовно участвува в общи и регионални худоществени изложби на СБХ. През 1971 г. получава награда от конкурса „Портрет и голо тяло“ обявен от СБХ, за живописния портрет на композитора Петко Стайнов. През 1973 г. прави своята първа и единствена приживе изложба – живопис. Негови творби са собственост на НХГ, СГХГ и почти всички художествени галерии в страната.
