Васил Димов е български художник, роден през 1878г. в Стара Загора. През 1896г. е приет в първият випуск на Рисувалното училище в София. Там учи живопис при проф.Иван Мърквичка. През 1912г. създава част от стенописите на мозаечните пана в Храм-паметника „Св.александър Невски“. Участва в разкопките на старопрестолния град и има определена заслуга за тяхното художествено документиране през 1915г. През 1916г. е мобилизиран и изпратен на фронта като военен художник-кореспондент. В периода 1918-1919г. е военопленник при французите и рисува множество рисунки, ескизи, скици и картини, разкривайки своя талант на живописец. След като се връща в България става преподавател в Художествената академия. От 1910 до 1914г. със свои средства започва издаването на списание „Художествена култура“. До смъртта си през 1941г. Васил Димов създава удивително богатство от научно-публицистични трудове. В изобразителното изкуство той се установаява като майстор на интимния портрет, пейзажа и жанровата композиция.
