Цено Тодоров /1877-1953/

Автор : Цено Тодоров

Подпис : Горе дясно

Тема : Портрет

Период : 40-те години (1947г.)

Размери : 59/72 см

Техника : Масло

Основа : Платно

Рамка : Нова рамка

 

Изпрати запитване

Description

Цено Тодоров Динов е български художник – живописец, един от доайените на българското изобразително изкуство от първата половина на 20 век.
Цено Тодоров е роден във Враца на 20 март 1877 г. През 1896 г. постъпва да учи в първия випуск на Държавното рисувално училище и през 1901 г. завършва специалност живопис в класа на проф. Иван Мърквичка. Следва специализация при Леон Бона в Националното училище за изящни изкуства на Академия Жулиен, в периода 1901 – 1907 г.
През 1908 г. Тодоров пътува из Египет и Палестина и рисува пейзажи, които изиграват голяма роля за формирането на течението на импресионизма в България. Картините си излага в София по-късно през същата година и това е неговата първа изложба. По време на Първата световна война рисува батална живопис в Прищина и Прилеп. След завръщането си, през 1910 г. Цено Тодоров става преподавател в Художествено-индустриалното училище, а след преименуването му през 1921 г. в Национална художествена академия е неин директор между 1930 и 1932 г. Ученици на Тодоров са някои от най-изтъкнатите български художници: Златьо Бояджиев, Васил Стоилов, Преслав Кършовски, Васил Захариев. Членува в Дружеството на художниците в България, Съюза на южнославянските художници „Лада“ и член-основател на дружеството „Родно изкуство“.
Участва във всички общи художествени изложби, както и в представянията на българското изобразително изкуство зад граница.
През 1952 г. прави голяма съвместна изложба с Владимир Димитров – Майстора, Стефан Иванов и Андрей Николов, която става повод за излизането на две книги.
Тодоров е носител на държавното звание Народен художник, лауреат на Димитровска награда, както и почетен гражданин на град София.
Умира на 20 ноември 1953 г.