Магда Абазова /1923-2011/

Автор : Магда Абазова

Подпис : долу/ вдясно

Тема : “Дует”

Период : 1990-те години

Размери : 30/35 см

Техника : масло

Основа : платно

Рамка : дървен профил

Изпрати запитване

Description

Магда Абазова /1923-2011/
Магда Абазова
е български художник. Родена е на 28 март 1923 г. в София. През 1948 г. завършва Художествената академия при Дечко Узунов. Автор е на пейзажи, портрети, натюрморти, илюстрации на детски книги. Магда Абазова – един от най-изтънчените естети в българската живопис. Наричана „аристократът на българската живопис“, Магда Абазова рядко прави самостоятелни изложби.

Дори най-абстрактните творби на Магда Абазова са ясно разбрани и обичани, както от критиците, така и от публиката. Тя е творец с невероятен характер. Абазова никога не се взима на сериозно, когато започва да прави нещо. Няма самочувствие на човек, който се има за нещо особено, радвайки се истински, когато вижда, че картината ѝ се получава.

От 50-те години на ХХ век до най-ново време, художничката постоянно и неуморно запълва пространствата личното си творчество, с образи, които очароват, провокират и изненадват. Собственият ѝ стил се състои в смисъла на посланието, а не само в средствата. Живопис, рисунки и по-малко познатите на публиката експериментални композиции, излезнали от ателието й винаги стават обект на специално внимание. В жанрово отношение художничката се разпростира от портрета, интериора и пейзажа до метафората, абстракцията и инсталацията. И в „най-обикновените” натюрморти авторката търси скрития смисъл на предмета. А и в най-смелите си абстракции тя подсказва аналогии с реалността. Магда Абазова има и типични социални композиции, в които се четат не само възгледите на съвременниците ѝ от различни периоди, но и нейната способност да отсява значимото и да му прави оценка. За Магда Абазова неведнъж се е казвало, че е в основата на неомодернизма в българското изкуство. Още от края на 80-те години тя единствена от поколението си е канена в т.нар. авангардни изложби у нас. Тя прехвърля мостове от европейския модернизъм към новите търсения в българското изкуство и някак си несъзнателно и без никакви амбиции се включва в най-новите тенденции. Признанието я достига малко късно, едва ли не в последните десетилетия на живота ѝ, но за сметка на това то не отминава с годините и днес се откриват все нови и нови стойности в изкуството ѝ.