Description
Иван Лазаров /1889-1952/
Иван Лазаров е български скулптор, роден през 1889г. в град Карлово. Както той сам казва, още от най-ранна детска възраст проявява влечение към изкуството и по-точно към скулптурата. Така неговият вроден талант, под вещото ръководство на наставника му, в Държавното художествено-индустриално училище Жеко Спиридонов и усиления труд, който полага го извеждат към висините на българската скулптура. От годините, когато бива обучаван в Държавното рисувателно училище не са запазени никакви учебни работи, единствените сведения за работата му по това време получаваме от няколко фотографии. Приет е през 1907г. е към ДРУ, завършвайки общия курс на обучение продължава да учи в отдела по скулптура. Участва в множество конкурси, където печели в повечето случаи първи места. От 1915г. до 1916г. Иван Лазаров служи в Първа отделна армия, като военен художник. По този начин той има възможността да наблюдава и почувства специфичния и характерен дух на българските войници. През 20-те година на XX в. се обособява един изключително важен период в развитието на българската култура. По това време съвременните художници насочват поглед към миналото и традицията, търсят характерното завещано в творчеството на предците. Творчеството на Иван Лазаров започва да се развива именно в тази посока. Той и всички останали творци, обхванати от тези настроения, започват да търсят и изобразяват българското във всеки един аспект. Търси се характерното както в природата, така и у народната същност. Всичко, което отличава и характеризира „българското“. През 1919г. се случват две важни събития в живота на Лазаров. Първо – той започва работа в Художествената академия, второ – става член на дружеството „Родно изкуство“, където заедно с някои от най-изтъкнатите творци на епохата обединява усилия да представи духът на българина.Там членуват изтъкнатите творци: Никола Танев, Константин Щъркелов, Елисавета Консулова-Вазова и др.. Писателите Гео Милев и Никола Петров в своите съждения също подкрепят създаването и развитието на подобно изкуство, в пределите на България. Тази втора генерация отхвърлят натуралистичното и битовото представяне на българското, както е било изобразявано от Митов и Мърквичка. За тях не е важно да се представи особения битов елемент, а да се улови състоянието на българската душевност.
След завръщането си от чужбина, където посещава множество галерии, запознавайки се с класическите образи на египетското, гръцкото и римското изкуство Лазаров започва да се придържа към тезисите на „Родно изкуство“. За съвсем кратък период успява да преобрази цялостната си естетическа система. В една изложба на дружеството „Родно изкуство“ към този период са представени както стари, така и нови творби на скулпторът. Там една до друга намират място работи и от двата му творчески периода. Иван Лазаров, поради естетически подбуди и патриотични чувства, отделя голяма част от усилията си за създаването на паметници.