Жельо Тачев /1892-1964/

0.00 лв.

Автор : Жельо Тачев

Подпис : Долу/ дясно

Тема : Пейзаж

Период : 40-те години

Размери : 44/59 см

Техника : Масло

Основа : Дъска

Рамка : Нова рамка

Изпрати запитване

Description

Жельо Тачев е роден е на 28.01.1892г. в Стара Загора. Детството му минава край църквата „Св.Троица“. На шест години остава без баща. Когато завършва образованието си, той вече е натрупал десетки акварели с пейзажи от Стара Загора и околностите на града. Мечтата му е да ги покаже в изложба. След завършване на гимназия, като баща си работи като начален учител. Продължава да рисува. Сам изучава техниката на маслената живопис. Постъпва в Художествената Академия в София през 1914г. Придобитите умения да работи с четка върху платното му създават проблеми. Неговите професори имат изисквания за първоначална рисунка с молив или въглен, а за него това е излишно. Среща подкрепа единствено при проф. Петко Клисуров. Живописва много енергично и не се съобразява с протяжността на учебния план. Прави портрети за час-два, а преподавателите изискват да рисува етюд за цял ден. В ателиетата на Цено Тодоров и Стефан Иванов влиза с по няколко платна и всеки ден завършва по няколко творби. В края на учебната година представя повече от 100 завършени произведения, професорите му предлагат да прескочи три семестъра. Войните прекъсват обучението му. Завръща се в ателиетата по живопис на проф. Иван Ангелов и проф. Иван Мърквичка и през януари 1922г. представя първата си изложба. В Стара Загора в салона на дружество „Театър“ показва портрети на свои близки, фигурални композиции и пейзажи. Дипломира се през 1923г. и веднага организира първата си самостоятелна изложба в Тръпковата галерия в София. През същата година показва своя самостоятелна изложба и в Стара Загора. През 1924г. представя в София втората си изложба и в началото на лятото заминава да специализира във Франция. В Париж си наема ателие до Айфеловата кула и почти веднага получава първи поръчки за портрети. Идеята за специализация остава на втори план пред възможността да покаже картините си в парижките зали. Излага в галерия Рене Зиви през 1925г, след това в Гранд Пале, после в Салона. Участията му са забелязани веднага. През 20-те години на 20 век той работи основно в областта на портрета и фигуралната композиция. Отделя внимание на пейзажа и натюрморта, според поръчките, които получава. За продължителния период, който прекарва в Париж създава около 1000 картини. Всички те остават във Франция или поемат своя път в Европа.
През 1935г. се връща в България. Веднага показва своя изложба с около стотина платна в Тръпковата галерия. Включени са портрети, голи тела, пейзажи. Централно място е отделено на фигуралните композиции. Отзивите за изложбата са противоречиви. Пише книга – трактат „Маршът на живота“ (по името на една своя картина). Книгата е голяма – 1200 страници, на които описва възгледите си за човешката природа, за изкуството и съдбата. Това са основните теми и на интимната му лирика. Пише и пътепис, който след 30 години дарява на Стара Загора. Замисля голяма поредица от творби посветени на драматичните събития по време на средновековната ни държава. Работи върху този проект седем години. Основната част от композициите развива върху платна, надхвърлящи 12-15 м. всяка картина е с десетки фигури и е замислена като част от панорама на българското средновековие. Изложбата е открита през 1939г. Голяма част от нея е показана и във Военно-историческия музей. Отзивите на критика и публика за противоречиви. Изложбите по това време показват други творчески търсения и голяма част от художниците я приемат като анахронизъм. Съчетаването на академични, романтични и символистични средства са чужди на българските творци и публика. Разочарован Жельо Тачев отказва да членува в дружествата на художниците и заминава за Тутракан. Там живее и преподава 17 години. Назначен е за директор на гимназията. Продължава да рисува, но все по-рядко излага. Често пътува до Стара Загора и София, но никога повече не организира своя изложба. Рисува портрети, натюрморти, пейзажи от дунавския бряг. Има желание да покаже юбилейна ретроспективна изложба с произведения от всички периоди. Събира над 850 платна и иска от СБХ да ги изложи в големия салон на ул. „Гурко“. Отказват му и това е голям удар за твореца. Умира през 1964г.