Васил Стоилов /1904-1990/

Автор : Васил Стоилов

Подпис : няма

Тема : Зимен пейзаж

Период : 60-те години

Размери : 37/59 см

Техника : Акварел

Основа : Хартия

Рамка : Нова рамка

Изпрати запитване

Description

Васил Стоилов /1904-1990/

Васил Стоилов е художник, живописец, който създава някои най-убедителните човешки образи, които са били изобразявани  върху платното у нас. Васил Стоилов е роден на 29 февруари 1904 г. в с. Подуене. Седмо дете в семейството на свещеник Стоил поп Антонов и съпругата му Митра. В най-ранна възраст проявява влечение към рисуването, а по-късно и към литературата. През 1922 завършва Първа мъжка гимназия в София и е приет в Художествената академия в класа по живопис на проф. Цено Тодоров. Още с дипломната си работа – картината “Гостенка” – през 1927 привлича вниманието на художествената критика. С нея и още три картини: “Умрели дървета”, “Селянин” и “Пейзаж” участва в Първата ОХИ и в графична изложба заедно с Васил Захариев, Борис Георгиев. През 1928 спечелва конкурс на Министерството на народното просвещение с картината си “Чудотворната икона” и получава едногодишна стипендия за Франция. Пристига в Париж на 4 януари 1929 и пребивава там до към средата на 1932 година. Рисува портрети и пейзажи за своите меценати, между които най-известният е Андре Мейно, служител в агенция “Хавас”. Участва в престижни изложби – Есенния салон на Гранд Пале, галерия “Фигаро”; Прави самостоятелна експозиция от 50 платна и 12 рисунки в галерията Анри Манюел на Монмартр. През 1932 г. на общата изложба на дружеството на френските художници картината му “Селянинът със стомната” е отличена с “Mention Honorable”. В Париж Васил Стоилов дружи с видния български библиограф Никола Михов, с когото се среща всекидневно в Националната библиотека, за да чете стари книги за богомилите и албигойците. Силно се развива интереса му към техните учения и религиозни практики, към тяхната символика, която влияе както на живописното му творчеството, така и на заниманията му с литература. През целия си живот пише статии и книги върху изобразителното изкуство, голяма част от които не са публикувани. Увлича се от културата на Изтока, споделя възторга и увлечението по Николай Рьорих през 20-те и 30-те години, дружи с Николай Райнов, Благой Мавров и др. български интелектуалци, свързани с интереса към езотериката и мистиката. Независимо от факта, че живее в Париж, когато модерното изкуство завладява все по-големи територии и силно променя всеобщия вкус, Васил Стоилов не изменя на своя кумир, който е Леонардо да Винчи, и на създадения от него класически идеал. Когато се завръща в България подготвя първата си самостоятелна изложба в София през 1933.
През 1934 г. като кореспондент на в. “Литературен глас” се запознава с племенницата на П. К. Яворов Ганка Найденова, която десет години по-късно става негова съпруга. Васил Стоилов участва активно в художествения и културния живот на България до края на живота си. Направил е десетки самостоятелни изложби и е участвал в многобройни национални и чуждестранни общи експозиции. Негови картини притежават галерии и частни колекционери по цял свят. Получил е голямо обществено признание и много държавни отличия. През 1989 година прави последната си изложба на ул. “Шипка” № 6. Същата година негови картини са представени на самостоятелна изложба в Токио, а по късно в Япония се открива и зала с негова постоянна експозиция. Васил Стоилов умира в София на 13 февруари 1990 година.