Борис Иванов /1904-1993/

0.00 лв.

Автор : Борис Иванов

Подпис : на гърба

Тема : “Голо тяло”

Период : 30-те години

Размери : 33/44 см

Техника : Масло

Основа : Картон

Рамка : Нова рамка

Изпрати запитване

Description

Борис Иванов е български художник, живописец, плакатист и сценограф.
Борис Иванов създава нежни женски тела, в които постига свежест на плътта чрез степенуване на тоновете. Рисува експресивни женски портрети и натюрморти. Достига избистряне на колорита и постига внушение чрез него. Създава и социални и бунтовни картини, в които сюжетът измества живописното чувство.

Борис ИВАНОВ Николов е роден на 2 юли 1904 в София. Започва да учи живопис в Художествената академия при проф. Цено Тодоров през 1927. Прехвърля се и завършва Декоративно изкуство при проф. Стефан Баджов.
В началото рисува картини за селския живот: „Жътварка”, „Хлябът” – и двете изчезнали още през 80-те. От този период (1929-30) е запазена „Почиващи работници”.
След Септемврийското въстание рисува произведения за погрома: „Могила”, „След разстрел” – изчезнали, 1931.
Работи като учител, уволняват го за комунистическа дейност и става работник в София през 1936. Прави свои автопортрети като работник. Създава много женски портрети, в които сменя стила и колорита си. „Жена ми с шапка” 1936, „Портрет на жена ми” (1936, НХГ).В този период той достига пластичното си съвършенство и експресивен език. Рисува натюрморти и женски тела, които блестят с особена нежност. Той постига с лекота свежест на плътта чрез степенуване на сребристи, охра и розови тонове.Работи плакати още през 30-те години, пише статии в печата, публикува каталози на художниците Бенчо Обрешков (1964) и Кирил Петров (1966).
Борис Иванов въздейства чрез колорита, цветът става основно изразно средство в неговото изкуство. Картини като „Манифестация” (1958), „Градина в Павлово” въздействат чрез експресивен рисунък и най-вече чрез жизнерадостни багри.Борис Иванов е един от основателите и активни членове на Дружеството на новите художници. Участва в изложбите на организацията в чужбина – Париж, Мюнхен, Будапеща, Ню Йорк, Пекин.
През 1975 прави юбилейна изложба в София.
Награден с ордени „Кирил и Методий”, „Народна република България” и мн. др.