Description
Александър Лудколев /1935-2013/
Александър Лудколев е роден в село Хърсово, Исперихско през 1935г. Още от ученическите си години е завладян от историята на прабългарите и Първата българска държава. Завършва живопис в Художествената академия в класа на проф. Панайот Панайотов през 1963 г. Творчеството на Александър Лудколев е белязано от задълбочените познания на българската история и величието на героите й. Модерната трактовка на темите, свързани със създаването и утвърждаването на българската държавност, върна интереса към историческите теми и сюжети. Художникът обогати съвременната българска и световна култура със създаването на един нов стил – неоминиатюризма. Сред по-значимите му награди са медал “1300 години България” (1981), орден “Кирил и Методий” – II степен и много други, които авторът е получавал за конкретни творби. Художникът отделя специално внимание на символите, като намира емблематика и орнаментика, основана не само на познанията му върху историята, а израз и на космогенните представи и вярвания на прабългарите за Вселената. Най-често в картините му присъстват: символът на безсмъртието, знакът ин и ян, различни животни, символът Тангра, за който дава свое тълкуване. Определя го като Божественото начало, центъра на Вселената, входа на боговете (термин и в иглотерапията), стоте срещи (наименование от китайската медицина). Творчеството на Александър Лудколев е представяно многократно у нас и в чужбина. Той участва редовно в общи художествени изложби в България. Досега има осем самостоятелни представяния, а творбите му са собственост на държавни и частни колекции в много страни: Англия, Белгия, Германия, Гърция, Китай, Мароко, Полша, Русия, САЩ, Словакия, Унгария, Чехия. Последните десетина години са особено плодотворни за художника. Шест от самостоятелните си изложби той прави от 1993 година насам. Следващата година печели Голямата награда на Съюза на българските художници за творбите “Трите бойни игри на прабългарите”, “Ловна сцена”, “Тракийски игри”. Тогава взема “Гранд при” и от Световното изложение в Брюксел, а през 1994 и 1995 г. получава златен медал на Международната изложба във Варна. На Световното изложение в Маями (САЩ) е награден с “Гранд при”. Същата награда получава и в Швейцария, в Музея на гениите. Картината му “Повелителят на посоките” от цикъла “Конете на Тангра” е поставена под българското знаме в Организацията на обединените нации в Ню Йорк.