Георги (Жорж) Панайотов Папазов е български и френски художник модернист, писател, критик.Жорж Папазов e роден на 2 февруари 1894 година в Ямбол. Едва 19-годишен той тръгва да търси бъдещето си по света. Установява се в Прага, където се записва да следва парково инженерство. В Прага той прави и първите си стъпки в рисуването и още през 1916 година създава няколко реалистични пейзажа от Чехия. Две години по-късно Папазов участва в революцията в Германия. В Мюнхен той, по собствените му думи, е завладян от експресионизма на Ерих Хекел и Франц Марк. През 1924 година Жорж Папазов се озовава в Париж вече като авангарден художник. Известният критик Жан Креспер казва за него: „Tой бе сюрреалист преди сюрреализма на Бретон, Макс Ернст, Хуан Миро, Андре Масон, Пикасо…” Заедно с приятелите си – родения във Видин художник Жул Паскин, Андре Дарен и Морис Вламенк – той става един от колоритните и желани членове на парижката бохема. Един носач занася погрешно първите му картини в реномираната галерия Вавен-Распай. Те се харесват и младият непознат художник получава ангажимент да рисува няколко години във Франция. Папазов се интересува обаче не от външната пейзажност. През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. През 1926г. прави първата си самостоятелна изложба в галерия Вавен-Распай. Същата година участва редом с Дюфи, Дерен, Пикасо, Брак в изложбата „Танцът в скулптурата и живописта“, организирана от Ролф дьо Маре и превърната после в Музей на танцовото изкуство. През 1926 – 1927г. участва в Международната изложба на съвременното изкуство в Ню Йорк с две маслени картини и четири акварела. През 1927г. прави две изложби в галерия Вавен-Распай, едната с рисунки, а другата с маслени картини. Същата година прави и втора малка изложба в София, в „Галерия на шестте“. През 20-те и 30-те години на XX век участията му в съвместни изложби са многобройни. Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия. През 1934 – 1936г. Жорж Папазов живее в България (като прескача и до Прага през 1935г. за организиране на изложба). Опитва се да запознае българската публика с модерното изкуство, чете сказки в „Алианс Франсез“, отпечатани след това на френски и на български език в периодиката и издадени с репродукции в книгата „Париж. Творчество и съдба на великите художници“. Прави две изложби в София: през април – май 1934 и през октомври 1935г., с които иска да отдаде почит на големия си брат, който е много болен по това време, но те не са посрещнати на нивото на неговите очаквания. Изкуството му се приема противоречиво: интелектуалци от старата школа го критикуват, но Илия Бешков, Сирак Скитник, Кирил Цонев, Андрей Полянов пишат положителни отзиви. Обикаля голяма част от България, за да я опознае изцяло, уединява се в някои манастири и селища. Докато е в България почива брат му, който до последно го е подкрепял, а след това и майка му, и през 1936г. той се връща отново в Париж. Двете години в България определя като поклонническо пътуване.Той рисува непосредствените си впечатления, незримите, титанични сили на природата, душевните движения на човека или “образа” на спомена. Жорж Папазов e и основоположник на една своеобразна живописна семиотика, в която го привлича проблема за създаването на “цветен образ”. В началото на 30-те години той прекарва две лета в областта Дордон във Франция. Впечатлен от суровите, монументални, почти митични скали, които отразява в серия пейзажи, в този период в творчеството му се появява едновременно с геометричната абстракция и една витална образност. По-късно тя e особено характерна за времето, когато през 1960 година се установява да живее постоянно в средиземноморското градче Ванс. Там го посещават и множество приятели като Айзенщайн, Пикасо, Шагал, Еренбург, Дерен, Вламинк. Жорж Папазов умира на 23 април 1972 година във Ванс.
