Ярослав Франтишек Юлиус Вешин /Jaroslav Věšín/ е чешки художник, майстор живописец, живял и творил в България, един от създателите на българското изобразително изкуство. Роден през 1960 г. Започва образованието си в Пражката художествена академия, но през 1881 година се прехвърля в Художествената академия в Мюнхен при К. Пилоти, Ото Зайц и Юзеф Бранд, която завършва през 1883 година. След дипломирането си живее и твори в Мюнхен и в Словакия, като създава редица творби, свързани със селския бит в Словакия. Вешин пристига в България през 1897 година по покана на министъра на народната просвета Константин Величков. От идването си до 1904 година е преподавател в Държавното рисувално училище – днес Национална художествена академия и твори предимно в областта на битовата живопис. Основна тема в творчеството му от този период е животът и трудът на българския селянин. През 1904 година постъпва като художник към Министерството на войната и макар, че не изоставя останалите теми, битови и ловни сцени, става известен с шедьоврите си в баталната живопис. По време на Балканската война /1912 – 1913/ е военен художник с чин полковник. Той е единственият, който се числи като „военен художник“ към Главната квартира. Ярослав Вешин умира внезапно на 9 май 1915, поради което някои от картините остават недовършени и нахвърляни само с въглен, молив и акварел. Ученици на Ярослав Вешин са Никола Петров, Атанас Михов и други български художници. Голяма част от картините на Вешин се съхраняват в Националната художествена галерия в София.
