Янаки Николов Манасиев е български художник – живописец, един от майсторите на женското тяло в българската живопис от 60-те и 70-те години. Създава също композиции, портрети, пейзажи и графични цикли. За 46-годишния си житейски път оставя платна на ярки женски образи, силно повлияни от кубизма. Овалите на лицата са нежни, чертите – хармонични и леко изтеглени. Янаки Манасиев не е подписал нито едно свое произведение. Твърдял, че големият художник се разпознава, а подписът загрозява рисунъка. Той е роден на през 1932 г. в с. Божица /Търговище/. Завършва през 1958 г. живопис във ВИИИ “Николай Павлович” /НХА/, София, при проф. Илия Петров. Още в най-ранните си години авторът се отклонява от строгия академичен стил. По това време създава маслена живопис върху фазер, които показват раздвижена композиция, експресивен рисунък и свободно полагане на цветните петна.
През 1977-1978 г. преподава по живопис във Велико търновския университет “Кирил и Методий” където е доцент. Участва в ОХИ и в окръжни изложби в Шумен и във В. Търново, в изложби в чужбина: Русия, Куба, бившата ГДР, Полша, бившата Чехословакия и др. Реди самостоятелни изложби в Пловдив, Велико Търново и София. През 1978 г. след смъртта му е организирана негова експозиция в София.
Картини на Янаки Манасиев се намират в НХГ, СГХГ, ХГ във Велико Търново, Шумен, Търговище, Смолян, Елена и др. Малко известни рисунки, акварели и масла се намират в родният дом на художника в село Божица е превърнат в арт-галерия. Къщата-музей „Янаки Манасиев” е на половин километър встрани от главния път София-Варна, край град Антоново. Гаражът към сградата е изрисуван лично от Манасиев. Сграфитото там е въдхновено от красотата на женското тяло.
