Ценко Бояджиев е български художник, роден е на 5 август 1902 г. в село Тотлебен /Плевен/. През 1923 година учи изобразително изкуство в парижката академия „Жулиен“, а през 1933 година завършва живопис при М.Тарталя в Загреб. Работи като художник-постановчик в българското кино. Автор е на портрети, пейзажи, натюрморти и фигурални композиции. Творчеството му може да бъде разделено на няколко периода. Ранните му произведения са на трудова селска тематика с експресивен израз и задълбочена психологическа характеристика. След 1944 година творбите му стават много-фигурни композиции на съвременна и историческа тема, в които е изразен демократизъм и любов към трудовите хора. Зрелите му творби са в лирично настроение с богат колорит върху фини модулации от убити тонове. Рисува пейзажи от Елена, София и Родопите. Участник е в общи художествени изложби. Негови произведения са представяни на изложби в Гърция, СССР и Турция и са притежание на Националната художествена галерия. Носител е на награди от Съюза на българските художници. Умира на 15 септември 1972 година в София.
