Янко Павлов е български художник и скулптор. Той остава ненадминат автор в портретната карикатура, гротескния портрет и сатиричната пластика. Работи в областта на малката и монументалната пластика. Роден на 23 октомври 1888 в Панагюрище, в семейство на свещеник. От 1914 до 1925 следва Скулптура в Художествената академия при проф. Марин Василев. Следващите 10 години работи като скулптор към Министерство на народната просвета. От 1937 до 1946 е учител по изобразително изкуство в София. След това става доцент в Архитектурния факултет към ВИАС /УАСГ/. Янко Павлов е първият и единствен скулптор между двете световни войни у нас, който работи изключително в областта на сатиричния портрет. След Втората световна война той обръща поглед към скулптурната карикатура. Създава скулптурната композиция „Войнишки дълг”, посветена на световните войни, в които родината му взима участие, което произведението се намира в колекцията на Националния военно-исторически музей. Членува в Дружеството на независимите български художници и участвта в почти всички изложби на българските карикатуристи. През 1937 заедно с Александър Божинов, Илия Бешков, Райко Алексиев, Александър Добринов, Стоян Венев, Чудомир, Кирил Буюклийски, Никола Тузсузов и Константин Каменов се включва в представянето на българската скулптура в Белград. През цялото време между войните творчеството на Янко Павлов е съсредоточено върху един не особено популярен, но изключително инетерес жанр – скулптурната карикатура. Подобно на Франциско Гоя и други световни автори Янко Павлов достига до върховете в портретния жанр именно благодарение на способността му да създава шаржове и да улавя с едно движение психологията на модела. Сред най-известните му произведения е „Селски фактори” (1939, НХГ), в което са показани попа, даскала и кмета. Янко Павлов е автор на паметника, посветен на Първото велико народно събрание в местността Оборище – 1928 г. Създава скулптурни паметници на Панайот Волов и други наши революционери.
Share this article