Петко Задгорски е български художник и скулптор. Роден е през 1902 г. в град Сливен. Отгледан и възпитан в духа на патриотичните ценности от баба си Ана – родственица на Хаджи Димитър. Петко Задгорски учи живопис в класа на професор Димитър Гюдженов в Художествената Академия в София. В периода 1924-1928 г. младият художник се приобщава към реалистичното изкуство, към сюжетната композиция, често свързана с литературен подтекст. Скоро след дипломирането си започва работа като учител по рисуване в Бургас, където негови ученици са художниците Георги Баев и Тодор Атанасов. Когато пристига в морския град, в Петко Задгорски се заражда страстта към съзерцаване на приливите и отливите, на залезите, потъващи в безкрайната водна шир. Любовта на Задгорски към морето откриваме в импресионистичните платна “Мъгла над рейда“, „Лодки“, „Пейзаж от солниците“. Стремежът към единение с морската стихия го отвежда на продължителни разходки с направената от него самия яхта. Всъщност проектирането на плавателни съдове е един от всестранните интереси на художника. През 60-те години на ХХ век е създадено Дружеството на бургаските художници, като негов първи председател е именно той. Той е и първият реставратор на художествената галерия в града, която днес носи неговото име. През 1952 г. в Морската градина на Бургас е открит бронзов паметник на Александър Пушкин – този монумент, дело на Петко Задгорски, е символ на морския град и е считан за една от най-добрите реализации на темата в световен мащаб.
