Харалампи Константинов Тачев е български живописец, първият български художник-декоратор. През 1902 г. завършва първия випуск на Държавното рисувално училище в София, понастоящем Национална художествена академия, в класа на Иван Мърквичка. Мърквичка му преподава и в Пловдив, докато Тачев още е ученик. През 1903 г. става един от основателите и първи председател на дружеството „Съвременно изкуство“. Също така е сред създателите на Съюза на южнославянските художници “Лада” и на Дружеството на южнобългарските художници. Рисува пейзажи, прави илюстрации за вестници и календари, както и проекти на банкноти, пощенски марки и дипломи. През 1910 г. Харалампи Тачев става професор в Държавното художествено-индустриално училище, наследило Рисувалното училище на възраст от 35 години. Негови ученици там са Васил Захариев, Дончо Занков и Йордан Гешев. Приема поръчки да оформи художествено българските павилиони на девет световни изложения – през 1905 г. в Лиеж, 1906 г. – Милано, 1907 г. – Лондон и други. Фасадите и интериорите на много обществени сгради в България са изработени по проекти на Тачев. Сред тях са Партиаршеската катедрала „Александър Невски“, мавзолея на Александър Батенберг, двореца „Врана“, мозайките в Софийските минерални бани, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, къщата музей „Христо Ботйов“ в Калофер, църквата „Света Марина“ в Пловдив. Също така е автор на гербовете на София и Габрово.
Share this article