Леонид Мицев е български скулптор. Роден е на 4 ноември 1933 година в София.Израства в софийски дом за сираци. Там проявява интерес към изобразителното изкуство, който поощрен от наставниците му, се превръща в цел. Учи в наскоро откритата Софийска художествена гимназия. След това постъпва във ВИИИ „Николай Павлович“ /Художествената академия/, където записва специалност „скулптура” при проф. Иван Фунев, но най-много време прекарва в ателието на проф. Любомир Далчев, на когото помага в увеличаването на някои проекти преди реализиране в материал. Завършва през 1963 година и заминава за Кърджали, където работи до края на същата година в Кукления театър. Там създава и една от най-ранните си творби – „Орфей“. От това време са ранните му самостоятелни изяви, участия в изложби и първи признания за таланта. Творбата, с която участва в младежката изложба през 1963 година, е удостоена с втора награда.През 1964 година със съпругата си Недка Азманова се установяват в Казанлък. От 1966 година датират първите му участия в колективните изложби на казанлъшките художници. От тогава той проявява интерес към онзи тип пластични изображения на животни, в който събира представата си за малката пластика и сувенир. За целта ще използва възможностите на различни материяли – дърво, бронз, желязо, олово, камък, теракота, гипс, феропласт и т.н. През 1968 година е назначен с конкурс като преподавател по скулптура в Казанлъшката художествена гимназия. Следващият четвърт век преминава между личното ателие и училищното ателие по моделиране. От края на 60-те години Леонид Мицев активно участва във всички изложби на групата на старозагорските художници. Сред първите му произведения с обществен характер е бюст – паметникът на Георги Кирков, който реализира през 1966 година. През 1970 година му е възложен паметникът на Димитър Благоев в Казанлък, а три години по-късно създава бюст паметника на Неделчо Дерменджиев за парка в Черганово. През 1974 година създава паметника за с. Държава, Старозагорско, а през 1978 година – паметните опълченски плочи в с. Голямо Дряново.
Началото на следващото десетилетие за него е свързано с работата по паметника на Дончо Бояджиев в Казанлък /1980/ и паметната плоча на Чудомир за родното му село Турия /1981/. През 1986 година, за двора на Текстилното училище в Казанлък, създава една от любимите си творби „Птици“. За пространството пред Окръжна болница Стара Загора през 1987 година се открива паметникът на д-р Стоян Киркович. Следващите творчески предизвикателства са свързани с релефа на Гео Милев за Мъглиж /1987/, “Майка” – войнишкият паметник за град Гълъбово /1989, заедно със синовете си/ и мемориалната бронзова плоча „Васил Левски“ за Казанлък /1992/. За жалост почти половината от тези монументални произведения са унищожени или заграбени.Заниманията му в областта на малките форми са свързани с един друг вид обществени поръчки – изготвяне на проекти за възпоменателни значки и плакети. Сред тях са плакети, посветени на старозагорския митрополит Методий Кусев, на Димитър Чорбаджийски Чудомир, на поета Веселин Ханчев, както и юбилейните плакети на „Българска роза: и значки за Храм – паметник „Шипка“. Леонид Мицев умира на 27 юли 2004 година в Казанлък. Негови произведения притежават художествените галерии Казанлък, Стара Загора, както и частни сбирки.
