Петър Морозов е български художник, график и живописец. Петър Морозов е пионер на българската печатната графика. Въвежда цветната акватинта в България. Рисува романтично-емоционални пейзажи на българските старини – манастири, замъци. Петър Петров Морозов е роден на 6 септември 1880 в Русе. Починал е на 22 януари 1951 в София. Завършва през 1905 г. живопис в Рисувалното училище при Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Иван Ангелов. Специализира в периода 1905 и 1915 г. графика в Академията на изящните изкуства в Париж при Юберт и в Художественото индустриално училище в София и частно при И. Питер (1911-1915). Още като студент е запален по пейзажа. Изобразява забележителности от София, през 1897 – 1899 г., които се пазят в Музея за история на София. Също и само там са запазени и рисунките на Морозов – майсторски, ефектни сами по себе си скици. През целия си живот работи на свободна практика. В началото на века се увлича по романтизма, после обаче се връща към класическата форма и остава привърженик на ефектния академизъм. Морозов постига в графиката си ефекти на акварел, чрез метода на акватинтата. Постава изложби в Прага, Загреб, Белград, Чикаго, Вашингтон и така неговите графики се превръщат в една реклама за България. Днес те имат не само художествена, но и документална стойност.
Прави първата си изложба съвместно с Александър Божинов още като студент – 1908 – в София, през 1921. Участва в Балканската и в Първата световна война и тогава се появяват произведенията: “Другарят е намерен”, “Нощна атака”, “При Чаталджа”. Председател е на Дружеството на независимите художници и секретар на Дома на изкуствата и печата в годините 1931-1935. През 1936 организира гостуването на Съветска графика в София. Създава исторически картини: “Сянката на Самуила”, “Спасяването на Самарското знаме”, “Духът на старите в сърцата на младите”; претворява народните обичаи: “Трифон Зарезан”, “Нестинарки”, “Беритба на рози”, “Софийски пазар”; портрети – графични и живописни образи на Ив. Вазов, П. Р. Славейков, Дора Габе, Кирил Христов, Евгения Марс, автопортрети, портрет на жена си Цветана Морозова. Рисува нашите манастири и природа: “Преображенският манастир”, “Из Тетевен”, “Охридското езеро”, “Църквата “Св. Климент” при Охрид”, “Розовата долина”, “Велико Търново”, “Река Камчия” и др. Сред най-известните му произведения са “Хвърковатата чета на Бенковски” от 1909 г. и “Първата целувка”. Публикува много статии в печата по проблемни въпроси на изкуството, отзиви за творби и изложби, откликва на актуални наболели въпроси от художествено естество.