Никола Димитров Танев е български художник живописец, брат на журналиста Стефан Танев. Роден е на 5 декември 1890 г. в Свищов в семейството на Димитър и Елисавета Таневи. Баща му, произхожда от богат свищовски род.Той е един от хората, помогнали в организирането и въоръжаването на Ботевата чета. Семейството се завръща в Свищов след Руско-турската война от 1877 – 78, а по-късно живеят в Княжево, където бащата работи като контрольор на спиртната фабрика. Учи в Парижката академия за декоративни изкуства при проф. Пол Реноар и проф. Манжан. Излагал е свои творби на 28 самостоятелни изложби в България и 27 в Италия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Румъния и др. След Първата световна война живее със съпругата си Миша за известно време в Германия. В края на 1921 г. пристига в гр. Манхайм, където е поканен да направи изложба в престижното Манхаймско художествено дружество, което по това време се помещава в Художествената галерия Манхайм. След 9 септември 1944 г. Никола Танев е обявен за „буржоазен художник“ и хвърлен за няколко месеца в затвора. По-късно е реабилитиран. Умира на 23 юли 1962 г. в София.
