Княгиня Евдокия Българска херцогиня Саксонска (Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария) е дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, сестра на цар Борис III и княз Кирил и зълва на царица Йоанна Савойска е талантлива българска художничка. Тя е от рода Сакскобургготски. Когато Фердинанд I абдикира, тя и сестра ѝ княгиня Надежда го следват в родовото имение в Кобург. Благодарение на Александър Стамболийски, който отчита, че младият цар Борис остава твърде самотен в София, двете княгини се връщат в България през 1922 г. Евдокия се превръща в неговия най-близък довереник и съветник. До брака му с принцеса Джована Савойска през 1930 г. тя играе ролята на първа дама в двореца. През 1937 г. напуска двореца и заживява в построената за нея къща в квартал „Изгрев“ в град София.
Княгиня Евдокия е талантлива художничка и меценатка. Тя проектира и изработва бойните знамена на дивизиите и полковете на българската царска армия. Арестувана е след идването на комунистите на власт и месеци е била подложена на мъчителни разпити и унижения, които подкопават здравето ѝ. Призована е и като свидетел по време на т.нар. „Народен съд“. През 1946 прави щедри дарения от народни носии, шевици и накити на Етнографския музей, преди да бъде изгонена от страната заедно с другите оцелели членове на царското семейство. Отличаваща се с модерност, европейски стил и проницателен ум, богат интелект и художествена дарба, Княгиня Евдокия, родена през 1898 г., е представена като вглъбен и търсещ творец, интелектуалец и благодетел. Много от документите свидетелстват за ролята й като един от най-близките и доверени съветници на брат й Борис в първите години след възкачването му на българския престол през 1918 година.
Установява се при своя баща цар Фердинанд в град Кобург, а след смъртта му през 1948 г. – при семейството на сестра си Надежда, херцогиня Вюртембергска. Умира на преклонна възраст на 4 октомври 1985 г. в санаториум край Боденското езеро.
