Кирил Шиваров е български скулптор, роден е на 15 юли 1887 г. във Варна. Баща му Александър Шиваров е варненски мебелист и дърворезбар, създал мебелите в двореца Евксиноград и иконостаса на Катедралата, а чичо му Анастас Шиваров – лютиер, печелил престижни конкурси в Европа. Учи в Художествено училище за приложни изкуства в Прага и през 1925-1929 г. специализира в Художествената академия във Виена при проф. Едмунд Хелмер. През май 1917 г. става първият български автор, който открива самостоятелна скулптурна изложба в България. Умира на 26 март 1938 г. в София, по време на работа, при падането на капител за сградата на Съдебната палата. Кирил Шиваров няма деца. Неговият племенник, капитан Йордан Шиваров, живее във Варна. През 1919 г. ръководи курс по декоративна скулптура в родния си град. На 5 септември 1920 г. в бюфета на Морската градина във Варна се провежда втората му самостоятелна изложба. През 1923 г. Шиваров и художникът И. Радинов правят съвместна изложба във Варна. През същата година той е избран в ръководството на Дружеството на художниците в града. Сред най-известните му творби в гр. Варна са скулптурите, украсяващи Икономическия университет във Варна, Фонтанът на сирените (1928) в Морската градина, скулптурите върху сградата на Софийска банка на ул. „Преслав“ и много други. От 1928 г. Шиваров живее в София. От този период са много от най-известните му творби:
Статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет;
Лъвската фигура на паметника на връх Шипка;
Фонтанът със сирените в Морската градина в град Варна;
Паметникът на хан Аспарух на Аспаруховия вал; Скулптурите, украсяващи сградите на БНБ; Народния театър „Иван Вазов”;Софийската градска библиотека; Съдебната палата; Министерството на благоустройството и др.
Съдбата на неговото творческо наследство е незавидна. След смъртта на Шиваров името му потъва в забрава, част от творбите на скулптора изчезват, други се рушат.