Кирил Тодоров е български скулптор, роден в село Брест, Никополско. Приет е в Художествената академия в София, от която се премества в Академията за изящни изкуства в Рим. В годините 1924-1928 е студент в класа на проф. Ерменджилдо Луппи. През тези няколко години намира сериозна поддръжка – морална и материална – от пребиваващия във Вечния град български скулптор Андрей Николов, чието творчество повлиява развитието на Тодоров. До 1943 г. Кирил Тодоров остава да живее и активно работи в Рим. През 1943 взема решение да се завърне в България, където твори до 1960 г. Следва ново преместване Италия, където остава до смъртта си в Рим. Основната посока на кавалетното му творчество е портретът. Негови модели стават личности, свързани с изкуството – театърът, музиката, поезията, киното, както и политици и представители на военните среди. В Рим Тодоров се вписва в кръга на изявени интелектуалци, на които прави серия портрети, първият от които е на римския поет Трилуса (1927). Това начало е продължен о с образите на Филипо Томазо Маринети (1932), актьорите Еторе Петролини (1932), Елена Сангро (1932) и Дъглас Феърбанкс (1932), поетът Николай Ракитин (1932), китаристът Роберто Нати (1931), монсиньор Анджело Ронкали (1933), композиторите Оторино Респиги (1934) и Пиетро Маскани (1941). Изграденият авторитет на добър портретист му дава възможност да посрещне в ателието си композиторът Дмитрий Шостакович (1958), цигуларят Давид Ойстрах (1964), София Лорен (1966), Марина Влади (1967), Марчело Мастрояни (1967), Сергей Бондарчук (1969) и Федерико Фелини (1969). В другото направление на своето портретно творчество – официалният портрет – Кирил Тодоров създава редица изображения на български и италиански политически дейци, натоварени с държавнически функции. Другата посока в творчеството на Кирил Тодоров е монументалната скулптура. Негово дело са паметникът на Васил Априлов в Габрово (1935) и бюст-паметник в Морската градина във Варна, бюст-паметник на Николай Ракитин в Плевен (1932), паметник на Стефан Караджа във Варна (1941) и в с. Белащица, Пловдивско, на Пенчо Славейков в същото село, на цар Борис III в Попово, Търговищко (1943, унищожен през септември 1944 г.). След 9.IX.1944 г. Кирил Тодоров изработва бюст-паметници на маршал Фьодор Толбухин (1946, София), Цветан Спасов и Васил Топалски в Плевен, на Георги Димитров и на Владимир Илич Ленин в с. Реселец, Плевенско (1971). Организира две свои самостоятелни изложби в Рим (1930 г. и 1943 г.) и една в София (1931 г.). Участва и в някои от организираните в България Общи художествени изложби, както и в съвместни изложби в Италия.
