Йосиф Питер е чешки график, който идва в България, като живее и твори в София между 1909 и 1921 година. Художникът идва по покана да преподава графични техники в наскоро създаденото Държавно рисувално училище в София и на практика се явява първият у нас академично школуван график. Той е сред първите художници в началото на века, които използват за основен мотив в творчеството си сюжети и теми от стара София, видяна идилично и сърдечно. Знаменателно е, че неговата първа изложба се открива на празника на нашата столицата. До днес неговото име е познато само на ограничен кръг специалисти и колекционери, въпреки че в Националната галерия се пази богата сбирка от пластичното му наследство – рисунки, акварели, маслени творби, печатна графика – дарени през 1986 година от сина и дъщерята на художника. Те разкриват изключително дарование и висок професионализъм във владеенето на сложните графични техники. Макар тогава в България графиката като форма на изящните изкуства да е все още непопулярна, Йосиф Питер създава от днешна гледна точка впечатляващи в техническото си съвършенство листове, модерни като пластичен език. В началото на ХХ век българското изкуство тепърва прохожда и ролята на Йосиф Питер в образоването на младите български художници е също толкова значима, колкото и на неговите сънародници и колеги Иван Мърквичка и Ярослав Вешин. Изложбата в Националната галерия прави възможно завръщането на този изключителен художник, обикнал България като своя родина.
