Йордан Кръчмаров е български скулптор, заслужил художник от 1965 година. През 1921 – 1922 година започва да учи скулптура в Художествената академия. От 1923 до 1925 година следва в мюнхенската Академия за изящни изкуства и става първият чужденец, награден със златен медал от академията. През 1926 година се завръща в София и се дипломира в класа на големия скулптор Жеко Спиридонов. Работи в областта на фигуралната композиция, голото тяло и монументалната пластика, като най-силно застъпва жанра на скулптурния портрет. Вае в бюстове и паметници образите на Христо Ботев, акад. Андрей Протич, акад. Иван Буреш, Константин Величков, акад. Кръстьо Миятев, Васил Левски , Стоян Венев, акад. Жак Натан, Парашкева Досева, Никола Вапцаров, Георги Димитров, Владимир Илич Ленин, Борис Христов. Ръководи творческите колективи, издигнали паметниците „На Съветската армия“ в Русе през 1947 година и на Братската могила в Парка на свободата в София през 1951 – 56 година. От 1927 година Кръчмаров участва в общи изложби, а през 1926 и 1955 година организира свои самостоятелни изложби в София. Взема участие в Световното изложение в Париж през 1937, където е удостоен със златен медал, и това във Венеция през 1942 година. Получава орден „Георги Димитров“ и Димитровска награда през 1951 година, както и орден „Кирил и Методий“ – I степен през 1971 година. Творби на скулптора са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия много градски галерии и обществени институции в България, както и частни колекции.
