Иван Ценов Фунев е български художник – скулптор и живописец. Той е сред основоположниците на социалистическия реализъм в българската скулптура.Роден е на 24 юли 1900г. в село Горна Бешовица, Мездренско. През 1923г. пристига в София, за да следва медицина, но вместо това се записва в Държавната художествена академия. През 1930г. там завършва специалност „Скулптура“ в класа на проф. Жеко Спиридонов. Прави специализации в Рим през 1939 и Париж през 1940г. Между 1940 и 1944 г. работи в Националния археологически музей, като преподава скулптура в Академията от 1945 г. Фунев е сред основателите на Дружеството на новите художници от 1931г. Става член на БКП след 1944 г. През 1956 г. заема поста председател на Съюза на българските художници /СБХ/. През същата година във Враца е открита художествена галерия на негово име, със сбирка от над 1500 художествени творби. Още през младежките си години Фунев попада под влиянието на комунистическите идеи, а през 1932г. излиза стихосбирката му „Червените трактори“. През същата година е открита и първата му изложба, организирана съвместно с художника Стоян Венев. Твори основно скулптура и монументална пластика, но се изявява също и в портретния жанр. След 1944 г. Фунев създава множество скулптурни композиции, посветени на моменти от историята на България и борбата за утвърждаване на социализма. Считан е за един от основоположниците на течението социалистически реализъм в българската скулптура.Фунев е сред първите лауреати на Димитровска награда през 1950г. Той е носител 4 пъти на орден „Георги Димитров“ – през 1967, 1970, 1980г. Удостоен е с почетните звания „Народен художник“ – 1961г. и „Герой на социалистическия труд“ -1967г.
