Иван Ненов е български художник и скулптор. Роден е през 1902г. в София. Учи в Художествената академия при Никола Ганушев, като се дипломира през 1925 г. при Никола Маринов. През 1928г. сключва брак със своята състудентка от академията Екатерина Савова-Ненова. Творческия си път започва в областта на интимно-психологическия портрет. Основно работи в областта на живописта, графиката, мозайката, малката пластика. Техниките, които използва за живописните му платна са температа и маслените бои. През 1930-те години се включва в прогресивното движение в българското изкуство, членува в Дружеството на новите художници. През 1932, 1936 и 1938 година посещава Италия, където експериментира с посткубистична живопис. Творчеството на Иван Ненов от 1950-те и 1960-те години се характеризира със своя реализъм, колорит и завършеност на композицията. Малката пластика е другата сфера на творческите търсения на Ненов и се нея се представя на много от общите художествени изложби по приложни изкуства. Предпочитани от твореца материали са керамика, теракота, глазиран шамот. Създава серия от малки фигурни пластики и обредно-ритуални съдове, чийто водещ мотив отново е женският образ. С пластиките си Иван Ненов участва във всички по-значими изяви на Съюза на българските художници в страната и зад граница. Представен е в изложби в Будапеща, Венеция, Делхи, Дрезден, Загреб, Милано, Москва, Ню Йорк, Париж, Токио, Фаенца, Франкфурт, Чикаго. Въпреки това той има само една самостоятелна изложба, през 1975 година, в София, като няколкото други опита преди това завършват с неуспех. През 1941 година подготвя за излагане близо 100 творби от края на 1920-те до началото на 1940-те години, но бомба пада върху ателието му и унищожава произведенията му. През 1963г. Ненов отново прави опит, но експозицията му е осуетена от властта. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галерии в страната, както и частни сбирки в Гърция, Италия, САЩ, Япония. През 1936 година за картината си „Край морето“ е награден с бронзов медал на триеналето на приложните изкуства в Милано и със златен знак от СБХ. Удостоен е с орден „Кирил и Методий“ — II степен през 1960 и I степен през 1963 година; с „Червено знаме на труда“ през 1963г. и орден „Георги Димитров“ през 1982 г. Носител на награди на СБХ за цялостно представяне на керамика от 1968г., за самостоятелната му изложба в София през 1975 година и наградата за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора през 1977 година. През 1994г. е избран за академик в Българската академия на науките. Умира на 4 септември 1997 година.

Share this article