Иван Милев е български художник, живописец, график и сценограф. Едно от най-големите имена в българската живопис. Иван Милев Лалев е роден на 19 февруари 1897г. в Казанлък. Детството и младостта на Иван Милев минават в крайна бедност и мизерия. Обсебен от мечтата си да учи живопис, той пести всяка стотинка и дори вече като учител не смее да си купи обувки, а ходи с налъми. Предпочита да продава зарзават на улицата, отколкото да рисува халтури. Едва 16-годишен открива самостоятелна изложба в Габрово. Създава декори за читалище “Искра” в Казанлък през 1917г. Преди да постъпи в академията, урежда своя изложба в София през 1920г. Като студент сътрудничи с рисунки и карикатури във вестник “Червен смях” в паериода 1919-1923г. През 1923г. посещава Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция, Венеция. Завършва Държавната художествена академия специалност “Декорация” с отличен за дипломната си композиция “Париж” през 1925г. Същата година за творбата си “Крали Марко” получава Държавна награда за изкуство. Третата му самостоятелна изложба е в Тръпковата галерия.
Иван Милев е живописният враг на академизма в изкуството и на сухото музейно отношение към българския бит. Душата му е подвластна на българските приказки и легенди, чиито герои облича в блясъка и разкоша на византийските одежди. Мнозина считат Иван Милев за „най-българския художник”, защото през целия си живот решава проблема за новото национално изкуство. Живописта и сценографията му са стремеж за модерен и чисто български стил, създаден с нови пластични средства. Претворява с високо майсторство образите от бълг. епос, отразява борбите на народа след войните от началото на века . Иван Милев работи в различни жанрове на живописта – фигуралната композиция, пейзажа и портрета. Иван Милев създава нова сценографска стилистика в българския театър и рязко се противопоставя на академичната конюнктура. Вдъхновен от виенския сецесион на Г.Климт, Е.Шиле, както и руския приказно-декоративен стил. Сценографските декори и костюми на Иван Милев са всъщност живописни решения.
Сирак Скитник пише след неговата смърт: “През земята ни мина болярин – богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди – девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чемширови ракли с нанизи, топени в баграта на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на коралово море, и едно неспокойно сърце… – тъй би трябвало да почва приказката за Иван Милев…”
Починал е 25 януари 1927 в София от испанския грип „инфлуенца” няколко седмици преди да навърши 30 години.
