Иван Лазаров е български скулптор. Роден през 1889г. в град Карлово. Както той сам казва, още от най-ранна детска възраст проявява влечение към изкуството и по-точно към скулптурата. Така неговият вроден талант, под вещото ръководство на наставника му, в Държавното художествено-индустриално училище Жеко Спиридонов и усиления труд, който полага го извеждат към висините на българската скулптура. От годините, когато бива обучаван в Държавното рисувателно училище не са запазени никакви учебни работи, единствените сведения за работата му по това време получаваме от няколко фотографии. Приет е през 1907г. е към ДРУ, завършвайки общия курс на обучение продължава да учи в отдела по скулптура. Участва в множество конкурси, където печели в повечето случаи първи места. От 1915г. до 1916г. Иван Лазаров служи в Първа отделна армия, като военен художник. По този начин той има възможността да наблюдава и почувства специфичния и характерен дух на българските войници. През 20-те година на XX в. се обособява един изключително важен период в развитието на българската култура. По това време съвременните художници насочват поглед към миналото и традицията, търсят характерното завещано в творчеството на предците. Творчеството на Иван Лазаров започва да се развива именно в тази посока. Той и всички останали творци, обхванати от тези настроения, започват да търсят и изобразяват българското във всеки един аспект. Търси се характерното както в природата, така и у народната същност. Всичко, което отличава и характеризира „българското“. През 1919г. се случват две важни събития в живота на Лазаров. Първо – той започва работа в Художествената академия, второ – става член на дружеството „Родно изкуство“, където заедно с някои от най-изтъкнатите творци на епохата обединява усилия да представи духът на българина.Там членуват изтъкнатите творци: Никола Танев, Константин Щъркелов, Елисавета Консулова-Вазова и др.. Писателите Гео Милев и Никола Петров в своите съждения също подкрепят създаването и развитието на подобно изкуство, в пределите на България. Тази втора генерация отхвърлят натуралистичното и битовото представяне на българското, както е било изобразявано от Митов и Мърквичка. За тях не е важно да се представи особения битов елемент, а да се улови състоянието на българската душевност.
След завръщането си от чужбина, където посещава множество галерии, запознавайки се с класическите образи на египетското, гръцкото и римското изкуство Лазаров започва да се придържа към тезисите на „Родно изкуство“. За съвсем кратък период успява да преобрази цялостната си естетическа система. В една изложба на дружеството „Родно изкуство“ към този период са представени както стари, така и нови творби на скулпторът. Там една до друга намират място работи и от двата му творчески периода. Иван Лазаров, поради естетически подбуди и патриотични чувства, отделя голяма част от усилията си за създаването на паметници. Моралните му позиции често пъти биват критикувани от опонентите му, а самият Лазаров бива подложен на нападки от личностен характер. Така след падането на монархизма в България, за кратко време художника се озовава в затвора затворен в една килия пълна с вода. По време на дните докато е бил арестант рисувал. с клечка кибрит, опитвайки се да забрави за събитието. Под влиянието на злонамерени персони е принуден да преживее репресията на новата власт. За щастие той бива освободен и се завръща към предишната си дейност. След злополучните събития Иван Лазаров става инициатор за създаването на художествен институт към БАН. Той става първият ръководител на това академично звено. За основна цел на института поставя събирането и опазването на ценни паметници, на българското изобразително изкуство.
Иван Лазаров като художник-академик заема отношение към развоят и особеностите на съвременното изкуство и художествен живот. Създава множество критически бележки и статии в областта на изобразителното изкуство. Не се страхува да защити изкуството или свободата на творците пред комунистическия държавен апарат.
Ако трябва с няколко думи да обобщим творчеството на Иван Лазаров, правилно ще постъпим, като заявим, че той е първият голям български скулптор, поставил си за цел да създаде изкуство с роден характер.
