Иван Иванов – Иванич е български художник, роден 1879 г. във гр.Видин. Учи в Държавното Художествено Рисувално Училище в класа на проф. Иван Мърквичка. След завършване на Рисувалното училище заминава за Букурещ, където завършва Букурещката Академия по изкуствата при проф. Костанда и проф. Гропяно. В Румъния е студент и рисува заедно с българите Христо Петров и Кирил Димитров. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война е военен художник. През 1919 г. Иван Иванов е сред основателите на Дружеството на Независимите художници. Активно работи за дружеството като негов Секретар и Председател. Участва в живота на дружеството и в художествените изложби в България.
Последното му известно участие в изложба е през 1946 г. с “Пейзаж”. Любима тема са му били пазарите, с тяхната пъстрота и колоритни образи. Творбите му носят народния дух и национална самобитност. Характерни за творчеството на Иван Иванов са битовите композиции, пейзажите. Художествените достойнства на живописта му го поставят сред най-значимите рисувачи. Произведенията му са сред най-добрите образци на българското изобразително изкуство. Неговите творби отсъстват от депата на държавните галерии, официалните каталози, големите енциклопедии за изкуство. Това е сигурният начин един художник да бъде забравен. Негови картини се съхраняват само в сбирката на БНБ, частни галерии и колекционери. През 1966 г. умира в София.
