Иван Енчев – Видю e български живописец и илюстратор, декоратор и карикатурист, артист и сценограф, археолог, етнограф, фолклорист и краевед, художествен критик, писател, общественик и читалищен деец. Създател е на първата сбирка на днешната Художествена галерия, Казанлък. Роден е в Казанлък на 29 март 1882 г. През 1901 г. постъпва в Държавното рисувателно училище при проф. Петко Клисуров. По същото време Видю е сред общността на казанлъчаните, живеещи в София – „Розова долина“, увлича се по археологията, рисува карикатури и прави илюстрации, слага началото на публицистичната си дейност. Впечатлен от сказките на проф.Антон Митов по История на изкуствата, той започва да публикува във в-к „Ден“ статии за художници и музеи. Духът на артистизъм владее младия художник и в края на следването си той не се явява на последния изпит. Остава да живее известно време в София, а през 1906 г. заминава на специализация в Мюнхен. Задълбочено изучава живописта на старите майстори в Пинакотеката и през 1908 г. се връща в родния си град с няколко десетки копия на картини от Леонардо Да Винчи, Рафаело, Веронезе, Гвидо Рени, Рембранд, Рубенс, Ван Дайк, Мурильо. Петнадесет от тях на следващата година подарява на новоформиращата се художествена сбирка в Казанлък. Завръща се от Германия под силното влияние на символистите и на декоративизма на сецесиона. Вече в България създава своята прочута „Розоберачка“ (1908 г.). Това е и една от най-значимите картини в неговото творчество. През 1914 г. Иван Енчев участва в старозагорския конкурс за завеса на новия театър, без проекта му да е приет, но дарбата му е забелязана от Гео Милев и след две години е поканен за художник на постановките „Едип цар“ и „Лудетина“.
Интересите му през следващите години обхващат много области на културата: църковна архитектура, иконопис и дърворезба, етнография, фолклор, обредна система, празници, приложно изкуство и др. През 1918 г. завършва изследването си „Стари и нови паметници в Добруджа“, което сам илюстрира. В разгара си е и най-голямото му изследване за материали за българския народен кръст в книгата „Български народен кръст“. През 20-те години работи като художник и изследовател в Министерство на народната просвета, пише студии за църквите в Рилския и Гложенския манастири, материали върху историята на българското изкуство, популярното ръководство „Българското изобразително изкуство в светлинни картини“, рисува няколко портрета, сред които тези на Марин Дринов, Стефан Бобчев, А.Тенев, както и натюрморти с рози.
През 1927 г. излиза краеведскта му книга „Розовата долина и Казанлък“, а на следващата година – изкуствоведстката му статия „Изкуството на Казанлък“. До края на живота си попълва двата си ръкописни албума с оригинални снимки и ръкописи на известни българи, сред които са Иван Вазов, Кирил Христов, Антон Страшимиров, известни художници като Иван Мърквичка и Ярослав Вешин, както и артисти като Адриана Будевска, Гено Киров, Иван Попов, певицата Христина Морфова и др. Малко преди смъртта си прави голямо дарение на казанлъшкия музей, на художествената сбирка и на библиотеката: стотици книги специализирана литература, възрожденски накити, носии, икони, фотоси. Прави герба на Казанлък през 1924г. Умира в Бургас на 27 август 1936 г.
