Иван Димов Христов е български художник, роден на 22 ноември 1908 г. в Шумен. През 1928 г. е приет в Художествената академия в София, в класа по живопис на проф. Димитър Гюдженов. В ателието на този голям български художник Иван Христов овладява техниките на портретуване, придобива усет за композиционно изграждане на творбата. Завършва с отличие художественото си образование. Преподава в редица градове на България – Шумен, Попово, Ботевград, Пазарджик, Ст.Загора и София. От 1934 г. е член на СБХ, като до края на своя живот участва активно в творческите прояви на съюза. Наред с художници като Иван Ненов и Здравко Александров, Иван Христов е един от доайените на българската живопис. Художественият стил, с който се отличават творбите му след 30-те г. на ХХ в., съвпада с постимпресионистичните търсения в изкуството от този период. Христов разработва широк кръг от теми в платната си, но портретът остава предпочитан жанр в творчеството му. Сред множеството произведения в тази област се открояват портретите на братята Кирил и Методий, Васил Левски, Христо Ботев, Раковски, Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Христо Смирненски – личности, оставили дълбоки следи в националната история, а благодарение на четката на Иван Христов – запечатани като ярки образи в паметта на поколения българи. Приживе Иван Христов реализира много самостоятелни изложби в Пазарджик, Ботевград, юбилейни експозиции в София. Негови творби са притежание на НХГ, на галерии в различни градове в страната. За съжаление голяма част от произведенията, създадени в последните години преди смъртта на художника, изгарят при пожар в дома му. Иван Христов умира през 1996 г.

Share this article