Зоя Стефанова Паприкова е българска художничка-живописец. Родена е на 5 ноември 1902г. в София, в семейството на ген. Стефан Паприков и Теодора Паприкова. От 1921 до 1923г. учи живопис при Никола Маринов в Художествената академия в София, а в периода 1923 – 1928г. при Феличе Карена в Художествената академия във Флоренция. В началото творчеството ѝ е повлияно от френския импресионизъм. Нейните картини са изящни, с интимно светоусещане, изпълнени с носталгично усещане. Голяма част от картините ѝ са унищожени при бомбардировките над София през 1944г. Нейни картини се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия и Софийска градска художествена галерия.През 1937г. получава златен медал на Световното изложение в Париж. Почива на 30 май 1951г. в София.
