Златю Георгиев Бояджиев /Златю или Злати/ е български художник, известен със своите портрети и пейзажи. Считан е за един от най-самобитните и ярки български художници на XX век. Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903г. в Брезово. Завършва Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров през 1932г. специалност “живопис”. Заедно с Васил Бараков и Давид Перец и образуват легендарната група „Бараците“. Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно, с включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив. Златю Бояджиев получава званието “Народен художник”.
Златьо Бояджиев, неуморен до последно пред статива в ателието – така ще го запомнят близките. А относно творчеството му, най-добре го характерезират думите на Иван Киров: “Едно гигантско за нашите мащаби творчество, споило в себе си и брьогеловското прозрение, и космическото внушение на Ван Гог, с овчата миризма на брезовските баири, извезано върху шаяка на каракачанските кервани и нестинарските хора, многовековния опит на европейското изобразително изкуство с родната традиция. Това стори Златьо Бояджиев за този пусти български народ, дето все се приобщава при някоя цивилизация и все държи за своето.”
Герой на социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“. Голяма част от платната му са подредени в къща музей в Пловдив. Умира на 2 февруари 1976г. в Пловдив.