Златка Иванова Дъбова е родена на 5.11.1927 година в Пазарджик. Завършва илюстрация и графика при проф. Илия Бешков в Художествената академия през 1953г.
Предпочитаните теми, които разработва Златка Дъбова, са фолклор, бит, детство, майчинство, история. Нейни творби се намират в музея “Пушкин” в Москва, в Банска Бистрица, Чехословакия, Модена, Сао Пауло, Дрезденската галерия и др. Златка Дъбова е един от най-известните майстори на гравюра у нас. Илюстрира много книги от български автори, като Людмил Стоянов, Ангел Каралийчев и Георги Струмски. Има изяви и като сценограф /пиесите “Под игото” от Иван Вазов и “Езоп” от Гилерме Фигейреду/. Обичта на публиката и признанието от критиката още приживе Златка Дъбова дължи на своята подчертана привързаност към родния сюжет. Творбите на Златка Дъбова са пълни с доброта, спокойствие, скромност. В изкуството и се долавя онова меко и нежно излъчване и финес, което само една жена художничка притежава. Най-ранните гравюри разкриват Златка Дъбова преди всичко като добър рисувач, художник с тънко чувство към колоритните съчетания в малко познатите великолепни монотипии. Носител е на много награди за графика. „Заслужил художник” от 1974г. Участвала е в редица международни биеналета, някои от които в Сао Пауло, Лугано, Любляна, Краков, Банска Бистрица. Нейни творби притежават НХГ, художествените галерии в Плевен, Русе, Бургас и Добрич, музея „Пушкин” в Москва, галерии в Банска Бистрица, Сао Пауло, Дрезден, както и частни колекционери у нас и в чужбина. Златка Дъбова е съпруга на художника Христо Нейков. Много различни като творци, те се допълват като характери и чувствителност. Общият им живот не се е отразил на стила и оригиналния начин, по който са работели и претворявали света около себе си.Творбите на Златка Дъбова и Христо Нейков са художествен еквивалент на непреходното в българската народопсихология. Златка Дъбова умира на 10 май 1997 година. Христо Нейков си отива две години след смъртта ѝ-от мъка по нея.
