Жеко Спиридонов Хадживичев е български скулптор. Заедно с Борис Шатц и Марин Василев е считан за един от тримата основоположници на скулптурата в съвременна България. Роден е на 27 февруари 1867г. в Шумен. Между 1886 и 1889 г. учи в училището по керамика в чешкия град Бехине. През следващите три години преподава в Държавното занаятчийско училище в Княжево, София. Следва 6-годишно обучение по скулптура в Художествената академия в Мюнхен, което завършва през 1898г. с най-високото отличие на академията, сребърен медал. През 1896 и 1897г. Спиридонов участва със свои бюстове в изложби в немския град. През 1898 г. се завръща в София и започва да преподава рисуване в Първа софийска гимназия и да води вечерни занятия по моделиране в Рисувалното училище /днес НХА/, а от 1904 г. е на постоянна работа там. Директор на Академията е от 1909 до 1911г., от 1924 до 1926г. и от 1929 до 1930г., когато напуска по свое желание. Новаторски принос на Спиридонов е че въвежда рисуването от натура, за сметка на практикуваното дотогава рисуване по гипсови отливки. Сред учениците му в Академията са скулпторите Иван Лазаров, Марко Марков, Иван Фунев, Пандо Киселинчев, Анастас Дудулов, Йордан Кръчмаров, Ангел Спасов, Стефан Пейчев, художниците Владимир Димитров – Майстора и Иван Ненов.Става член-кореспондент на БАН през 1945г. Умира през същата година, на 21 юли във вилата си в с. Рибарица.
