Елена Карамихайлова Янева е една от първите български художнички след Освобождението на България. Тя е родена през 1875 година в Шумен. Елена Карамихайлова завършва Нанчовото училище /днес ПМГ „Нанчо Попович“/ в родния си град. Нейните просветени и будни родители държат на доброто образование на дъщеря си и я изпращат в американския Робърт колеж в Цариград, който тя завършва през 1895г. Пет години по-късно Е.Карамихайлова заминава за Германия, Мюнхен, за да учи живопис в Академията за изобразителни изкуства. Първо учи при при проф. Хенрих Книр, в последствие при Анджело Янг и Християнс Ландербергер. Въпреки че в периода, когато тя е в Германия, 1900—1910 година, водещата тенденция в западното изобразително изкуство е експресионизмът, Карамихайлова твори в считания вече за отживелица импресионизъм, който обаче най-точно отговарял на темперамента и чувствителността на младата художничка. В традициите на импресионизма, много голяма част от картините ѝ са нарисувани под открито небе. При завръщането си в България през 1910 година, Карамихайлова става член на наскоро създаденото дружество „Съвременно изкуство“ и участва в множество изложби в страната и чужбина. През 1914 година отива във Франция, но началото на Първата световна война я спира край бреговете на Боденското езеро, където тя остава в продължение на шест седмици. Там създава една от най-известните си творби „Край езерото“, типична за нейния импресионистки период.По време на войната нова тема навлиза в творчеството на Елена Карамихайлова – темата за майчинството. В продължение на дълги години художничката ежегодно прекарва по няколко месеца в село Земен и рисува там още много картини. През целия си творчески път Карамихайлова рисува и натюрморти с цветя. През 1946 г. е удостоена с орден „За граждански заслуги“. Създадената през 1955г. художествена галерия в Шумен носи името на Елена Карамихайлова.
