Дило Дилов /1914-1984/
Дило Дилов е български художник, роден е на 10 юли 1914 г. в с. Лазарово, Врачанско. След завършване на гимназията, живее и работи в София. През 1937 г. заминава да учи в Художествената академия в Белград. Негов преподавател е проф. Мило Милунович – възпитаник на френската живописна школа и последовател на Сезан, а атмосферата, в която следва е пропита от естетическите принципи на импресионизма и постимпресионозма.
Поради войната последната година е принуден да се върне в България, като се дипломира в Софийската художествена академия при проф. Никола Ганушев през 1942 г. Въпреки тогавашните разбирания за традиционната живопис, Дило Дилов остава верен на импресионизма и модерната европейска живопис. В този стил работи до края на своя живот и остава негов ярък представител в българското изобразително изкуство. В периода 1960 до 1974 г. е Творчески секретар на Групата на художниците в Плевен. Член е на Съюза на българските художници /СБХ/ – София от 1957 г. и на Управителния му съвет до 1984 г. През 1958 г. организира откриването на Художествената галерия в Плевен. Открива две самостоятелни изложби в София през 1968 и 1976 г., една в Плевен, в Ловеч и Ростов на Дон – Русия. Посмъртно са организирани три юбилейни изложби. През 1983 г. работи в ателиетата на СБХ в Париж. Негови творби притежават Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, почти всички галерии в страната и много частни колекции у нас и в чужбина: Австрия, Франция, Югославия, Чехия, Румъния, Унгария, САЩ, Русия, Япония, Кипър, Германия, Тунис и др. Двукратно печели Конкурса за Наградата на София с творбите си: „Александър Невски” и „Народния театър”Иван Вазов”. За приноса му в областта на изобразителното изкуство Дило Дилов е удостоен със званието „заслужил художник” през 1972 г. и посмъртно с „почетен гражданин” на Плевен.