Дечко Узунов е български художник-живописец. Роден е през 1899 в Казанлък. През 1919 г. постъпва в Държавното художествено индустриално училище /днес НХА/ в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници изучават редица големи имена като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. В този период в Мюнхен специализират и живеят и други български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев и други, които формират приятелският кръг на Узунов, а също и позират за модели за портретите му.През 1924г. се завръща в България и завършва образованието си в Художествената академия, в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката — Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен — от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев.Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство“ в България и в чужбина /Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена/. Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.
