Давид Перец е български художник – живописец. Роден е на 9.02.1906 г в Пловдив. Първоначално не обръщал внимание на рисувателната си дарба. Имал планове, според които трябвало да учи и работи нещо, с което да си изкарва хляба. Съдбата обаче му показала, че за него пътят е друг. Активен спортист, по време на една тренировка се наранил и се наложило да се лекува. Вместо да тръгне по процедури, Давид взел лист и молив и започнал да скицира. Така направил първия портрет в живота си. След това започнал да рисува и фигури в движение. Постепенно ръцете му добиват сръчност и той започва да прави табели по поръчка. Занимава се с бояджийство, прави и десени на тъкани.Първото му участие в Обща изложба в Пловдив е през 1926 г. В периода 1927 – 1933 г. следва в Художествената академия – първо започва като извънреден ученик при Цено Тодоров, а се дипломира при Димитър Гюдженов.
Първата му публична изява след Академията е през 1934 г., когато излага свои картини в зала „Преслав“. През 30-те години като член на Дружеството на новите художници и на Южнобългарските художници има много презентации на своите платна. За пръв път показва самостоятелно свои работи на изложба в галерия „КООП“ в София. През 1936 г. посещава Холандия, Франция и Германия.През 1941 г., по време на Втората световна война Перец попада в концентрационен лагер. Излиза от там със цяла камара нови творби, които няма търпение да покаже на света.През 1947 г. печели стипендия за специализация и работи в ателието на Андре Лот в Париж. След кратко пребиваване в Израел през 1948 година, остава да живее и работи в Париж.Участва във всички общи художествени и други общи изложби в България почти всяка година от 1931 г. до установяването си в Париж.От 1950 година започва нов период в изкуството на Давид Перец. Две години по-късно вече е носител на наградата на Израел, а след още 5 години получава златен медал за пейзажа „Пале Роял“. Оттогава до смъртта си /28.05.1982 г./ има още много изяви.
Давид Перец е сред най-ярките фигури на българската Живопис от първата половина на XX век. Във всички жанрове на Живописта той демонстрира неподражаем талант, а живописта му впечатлява с богата и сложна структура. През късните години на творческия си път той се посвещава на абстрактната композиция, философски осмислена и пластически завършена.Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Художествените галерии в Пловдив и Стара Загора; Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, Националната библиотека в Париж, Картинната галерия в Тулон и много частни сбирки в България. Франция, САЩ, Англия, Канада, Румъния, Израел.
