Георги Машев е български художник , роден през 1887 г. в Пазарджик. Учи до пети гимназиален клас в родния си град Пазарджик, но завършва столичната Първа мъжка гимназия през 1906 г. Същата година става студент в Общия отдел на Рисувалното училище в София. Първият му преподавател е проф.Петко Клисуров. През 1908г. е изключен от Рисувателното училище заради конфликт с проф.Клисуров породил се от консервативния метод на преподаване. През 1908 г. заминава за Санкт Петербург, където се записва в Художествената академия за година, а през периода 1908-1910 г. отива в Белгия и бива приет за студент в Специалния отдел за живопис на Брюкселската художествена академия, в класа на проф.Едмонд Ришар. Отново учи в Рисувалното училище, което през 1912 г. завършва в Отдела му за живопис при проф.Иван Мърквичка, Стефан Иванов и Иван Ангелов. Завършва следването си и стажува във Втора мъжка гимназия в София. През 1914-1915 учителства в Цариброд и Царибродската смесена гимназия. Основава дружеството на художниците в Цариброд.Прави изложба през септември 1915 г. в София, която писателят Константин Константинов си спомня като преминала с чудесен успех. В този период, между 1915 – 1918 г., Георги Машев е назначен за военен художник на Конната дивизия. Негови картини с военни сюжети са включени в изложбата на българските художници в Берлин.В годините преди войните сътрудничи с карикатури в редица софийски вестници като „Балканска трибуна“, „Българан“, „Смях“ с остри карикатури срещу политическите действия на Княз Фердинанд. През 1921 г. заболява от туберкулоза, но надмогва болестта и усилено работи. След края на войните живее, твори и работи в Мъжката гимназия в Пазарджик. Включва се в новоучреденото Дружество на Южнобългарските художници и активно взема участия в неговите инициативи, урежда още самостоятелни изложби в София и стараната. От 1923 до 1937 г. работи като художник в Министерството на просветата в София. Особено важно събитие в творческия живот на Георги Машев е инициативата му да замине през 1930 г. в Париж и още на следващата година от пребиваването му е допуснат от журито за участие в най-значителната европейска изложба „Салон за изобразително изкуство“, бива приет член на Дружеството на френските художници-хумористи. Връща се и работи в България през 1932 г. и до 1946 г., когато здравето му се влошава рязко и фатално. След две тежки операции на язва между стомаха и дванадесетопръстника той умира в Александровската болница на 16 август 1946 г. През 1968 г. посмъртно е провъзгласен за Почетен гражданин на град Пазарджик. През 2007 г., по случай 120 години от рождението му Софийската градска художествена галерия подрежда изложба с негови картини, събрани от цялата страна.
