Георги Атанасов Велчев е български художник . Той е един от новаторите в българското изкуство от 20-те години на XX век и е сред най-големите майстори на морския пейзаж.Роден през 1891г. във Варна. Фактът, който може би оказва влияние върху бъдещия творец е, че още като ученик пътува до Русия и успява да се наслади на невероятните колекции на Ермитажа и Третяковската галерия.Постъпва в Държавното художествено-индустриално училище в София през 1910г. заедно с Христо Каварналиев, Кирил Дюлгеров и Йордан Пиндиков.Учи при Иван Мърквичка и Стефан Иванов. Прекъсва следването си два пъти във връзка със започнали войни. По време на Първата световна война (1915 – 1918) става военен художник.След войната, през 1920г., завършва следването си.
От 1920 до 1922г. Велчев живее в Париж. Великолепните маслени и гвашови творби, създадени тогава, показват привързаността му към стилистиката на Пиер Бонар.През 1923г. той пребивава в Германия – в Мюнхен, Берлин, Бремен. Има добре приети изложби в Карлсруе и Висбаден, рисува в планините на Тирол, посещава и Италия. Поканен е от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен.От 1924 до 1931г. е в Ню Йорк. Прави осем изложби, за които получава добри отзиви. Пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Икономическата криза в САЩ го принуждава да се завърне в България, където остава до края на живота си. По пътя към Европа посещава Австралия и Китай. Велчев е от страстните пътешественици, които осъзнават огромното значение на познанието и свободното общуване в една космополитна културна среда.В България художникът живее и работи в родната си къща във Варна. Той продължава неуморното си пътуване – в села и градчета, в планински и крайморски места – и съзерцава живота на малкия български свят.Най-силно е привлечен от морето като изобразителен мотив.Маринистичните творби на Георги Велчев са ненадминати в българската класическа живопис и са съизмерими единствено с платната на Александър Мутафов.
Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и умира беден и изоставен на 16 април 1955г. на 64-годишна възраст. Най-известният му автопортрет от 1948 г. показва зрял, изпълнен с достойнство и воля творец, в чийто поглед се таи скептицизъм и разочарование.