Георги Богданов Атанасов е български художник — живописец и монументалист.Роден е в София през 1910 година. През 1934 година се дипломира в специалност живопис в Националната художествена академия, където негови преподаватели са професорите Стефан Иванов, Никола Ганушев и Васил Захариев. Продължава обучението си в Държавното висше училище за изобразителни изкуства в Берлин.Там специализира художествена анатомия при проф. Вилхелм Танк и живопис и стенопис при проф. Курт Велте. Дипломира се през 1941 година и през 1942-1943 година е асистент на Велте.От 1946 година Богданов преподава стенопис в Художествената академия в София. За първи път в България той въвежда техниките мокро фреско и сграфито. През 1947 година става доцент, а през 1953 година става професор и оглавява катедрата по декоративно-монументална живопис и сценография. В периода 1966–1967 и от 1972 до смъртта си е декан на Факултета за приложни изкуства на НХА. Между 1967 и 1972 година заема поста директор на Националната художествена галерия.Рисува иконостаса на църквата в манастира св. Мина в Обрадовци, заедно със съпругата си, Олга Богданова, дъщеря на художника Господин Желязков, довършват стенописите на Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“, изграждат стенописния ансамбъл в храм свети Йоан Рилски в кв. Кършияка в Пловдив и др.
