Владимир Димитров – Майстора е български художник, едно от големите имена в българската живопис.Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен типичната живопис на Майстора трябва да не забравяме приноса му като военен художник. Той създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е първият официален български военен кореспондент.Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село Фролош.През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети. Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 г. посещава биеналето във Венеция, пътува из Турция, Русия, Италия.Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 1913) – военен художник в целия поход на 13 рилски пехотен полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. Между 1911 и 1918 г. с прекъсвания заради участието му във войните е учител по краснопис и гимнастика в Търговската гимназия в Свищов, а през 1919 г. стажува в Трета мъжка гимназия в София. През 1923 г. работи и в Италия. През 1924 г. се установява в кюстендилското село Шишковци по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г.
През 1924 г. сключва договор с американския сенатор д-р Джон О.Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години.
От 1930 до 1951 г. работи като учител в кюстендилските села.
До 9 септември 1944 г. членува в дружество „Родно изкуство“ и в Дружеството на художниците в България, а след това – в Съюза на българските художници.Умира на 29 септември 1960 г.в София.