Васил Маринов е български художник – живописец.Роден е на 12 декември 1879 г .в Стара Загора. Завършва седмокласното си образование през 1897 г. и постъпва във втория випуск на Държавното рисувално училище в София. Учи живопис при професорите Иван Мърквичка и Ярослав Вешин. Чрез тях формира отношението си към жанровата картина.През 1904 г. завършва висшия курс и е назначен за учител по рисуване в Старозагорската мъжка гимназия. През 1908 г., заедно с Никола Стоенчев организират първите курсове за талантливи деца в този град. Сред тях са Никола Аръшев, който става майстор на българския пейзаж и Марио Жеков – майстор на морския пейзаж. През тези години той създава първите си платна, в които заявява интереса си към пейзажа и битовата композиция. Създадените картини са представени през 1910 г. на съвместна изложба с младите Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. През 1911 г. е сред основателите в Пловдив за създаване на Дружеството на южно-българските художници.Реално от 1912 до 1918 г. Маринов е на фронта, където споделя съдбата и на други художници. Там в окопите, под шрапнелите и смъртта, той рисува не победите, а обикновения войник, който пише писмо до близките си, погребението на приятели, онова, което терзае душата му. След войните Васил Маринов продължава педагогическата си дейност в Девическата гимназия на родния град. Творческите му интереси се насочват към пасторалната сюжетност и пейзажа. Светът на платната му все по-често се населява със сюжети на козарчета и пастири, дървари, селски сватби, лазаруване, розоберачки, с романтични кътчета и красива природа. Това определя основните насоки на художествения му път през следващите две десетилетия. Пътува често. Прави излети из Розовата долина, Мъглижкия водопад, Старозагорските бани, родния град и Аязмото.Най-същностен е периодът през 30-40 -те години на 20-ти век. Тогава Маринов създава знаковите си творби „Пране“, „Козарче“, „Дървар“, „Розобер“, „На чешмата“, „Пладнуване“, както и пейзажите от Стара Загора и Кавала. В тях той намира видимия образ на свое място в изкуството.Васил Маринов има десетки участия в колективни изложби в Стара Загора, Пловдив, София и др. Организирал е 7 самостоятелни изложби. През пролетта на 1943 г. подрежда най- представителната си самостоятелна изложба в София. За много голямо съжаление, по време на бомбардировките в стлицата, цялата негова колекция от живописни платна е унищожена. Няколко месеца по-късно заминава за Пирдоп, където на 2 август внезапно умира.
